0
(0)

автор: адв. Лиляна Попова

На 02.02.2023 г. в Държавен вестник бе обнародван Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Обнародваният закон въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (т.нар. Whistleblowing directive). Законът влиза в сила, считано от 04.05.2023 г. и се прилага за всички задължени субекти, като изключение е предвидено единствено за работодателите в частния сектор, които имат между 50 и 249 работници или служители, за които законът се прилага от 17 декември 2023 г.

Каква е целта на закона?

Основната цел на закона е да бъде осигурена защита на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод изпълнение на работата им, наричани още сигнализиращите лица (т.нар. „whistleblower“).

На кои лица предоставя защита законът и как?

За постигане на така заложената цел, законът предоставя защита на:

  • всяко физическо лице, което подава сигнал или публично оповестява информация за нарушение, станало му известно в работен контекст, включително в качеството му на работник, служител, държавен служител, лице, което упражнява свободна професия, стажант, лице, което работи за физическо или юридическо лице, негови подизпълнители или доставчици, кандидат за работа, съдружници, акционери, членове на органи за управление и контрол и други;
  • всяко лице, което помага на сигнализиращото лице в процеса на подаване на сигнал,
  • всяко лице, което е свързано със сигнализиращото лице, напр. колега, роднина.

От посоченото по-горе ясно личи стремежът предоставяната защита да има всеобхватен характер, като в кръга на защитените лица /т.нар. „whistleblower“-и/ бъдат включени и свързани с тях лица, както и лица, които им съдействат в процеса на подаване на сигнала.

Законът забранява всяка форма на ответни действия спрямо сигнализиращите лица и другите лица, ползващи защита, имащи характера на репресия и поставяща ги в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия. Формите на ответни действия включват, но не се ограничават до:

  • временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението, по което лице полага наемен труд;
  • понижаване в длъжност или забавяне на повишение в длъжност;
  • изменение на мястото или характера на работата, продължителността на работното време или намаляване на възнаграждението;
  • отказ за осигуряване на обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работника или служителя;
  • отрицателна оценка на работата, включително в препоръка за работа;
  • прилагане на имуществена и/или дисциплинарна отговорност, включително налагане на дисциплинарни наказания;
  • принуда, отхвърляне, заплашване за предприемане на ответни действия или действия, изразени физически, словесно или по друг начин, които имат за цел накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна професионална среда;
  • пряка или непряка дискриминация, неравностойно или неблагоприятно третиране;
  • отнемане на възможност за преминаване от срочен трудов договор на трудов договор за неопределено време, когато работникът или служителят е имал законно право да му бъде предложена постоянна работа;
  • предсрочно прекратяване на срочен трудов договор или отказ за повторно сключване, когато такова е допустимо по закон;
  • вреди, включително за репутацията на лицето, по-специално в социалните мрежи, или финансови загуби, включително загуба на бизнес и загуба на доход;
  • включване в списък, изготвен въз основа на официално или неофициално споразумение, в сектор или в отрасъл, което може да доведе до това лицето да не може да постъпи на работа или да не може да достави стока или услуга в този сектор или отрасъл (черен списък);
  • предсрочно прекратяване или разваляне на договор за доставка на стоки или услуги, когато лицето е доставчик;
  • прекратяване на лиценз или разрешение;
  • насочване на лицето към извършване на медицински преглед.

В случай на нарушение на тази забрана сигнализиращото лице има право на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

За какви нарушения може да бъде подаден сигнал?

Новият закон допуска да бъдат санкционирани следните нарушения, а именно:

  • Нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз в определени области, включително, но не само обществени поръчки, финансови услуги, предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, безопасност и съответствие на продуктите, безопасност на транспорта, опазване на околната среда, безопасност на храните и фуражите, здравето на животните и хуманното отношение към тях, общественото здраве, защита на потребителите, защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, и сигурност на мрежите и информационните системи.
  • Нарушения, които засягат финансовите интереси на Европейския съюз, и нарушения на правилата на вътрешния пазар, включително правилата на Европейския съюз и българското законодателство относно конкуренцията и държавните помощи.
  • Нарушения, свързани с трансгранични данъчни схеми, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на предмета или на целта на приложимото право в областта на корпоративното данъчно облагане.
  • Извършено престъпление от общ характер, за което сигнализиращото лице е узнало във връзка с извършване на своята работа или при изпълнение на служебните си задължения.
  • Нарушения на българското законодателство в областта на правилата за заплащане на дължими публични държавни и общински вземания, нарушения на трудовото законодателство и на законодателството, свързано с изпълнението на държавна служба.

За кои лица предвижда задължения новия закон и в какво се състоят те?

Задължени по смисъла на новия закон са следните лица:

  • работодателите в публичния сектор, с изключение на общините с население под 10 000 души или по-малко от 50 работници или служители;
  • работодателите в частния сектор с 50 и повече работници или служители;
  • работодателите в частния сектор независимо от броя на работниците или служителите, ако осъществяваната от тях дейност попада в приложното поле на актовете на Европейския съюз, изброени изчерпателно в Закона (например финансов и застрахователен сектор, други предприятия от обществен интерес,

Задължените лица следва да предприемат определени действия, с оглед приложението на закона на практика, а именно да:

  • Създадат канал за вътрешно подаване на сигнали за нарушения, който отговаря на изискванията, предвидени в Закона.
  • Приемат правила за вътрешно подаване на сигнали и за последващи действия по тях, които следва да се преглеждат и актуализират периодично (най-малко веднъж на три години).
  • Определят един или повече служители, които отговарят за разглеждането на сигнали (това може да е длъжностното лице по защита на данните, а при липса на задължение за назначаване на такова лице, се определя друг служител за разглеждането на сигнали).
  • Предоставят на лицата ясна и лесно достъпна информация относно условията и реда за подаване на сигнали.
  • Създават и поддържат регистър на сигналите за нарушения и приемат вътрешен акт за неговото водене в изпълнение на наредбата на националния орган за външно подаване на сигнали /КЗЛД/.
  • Подават регулярно необходимата статистическа информация към националния орган /КЗЛД/ за външно подаване на сигнали по установения от него ред.
  • Изпълняват други задължения, предвидени в Закона.

Какви санкции предвижда законът?

За неизпълнение на което да е от посочените по-горе задължения, предвидени в него, законът предвижда различни по размер санкции, които в зависимост от вида на нарушението варират от 400 лева до 20,000 лева за юридически лица. За повторно нарушение на задълженията за създаване на канал за вътрешно подаване на сигнали и за периодичен преглед и актуализиране на вътрешните правила, приети в тази връзка, са предвидени по-големи размери на санкциите, а именно от 10 000 лева до 30 000 лева за юридически лица.

Полезна ли Ви беше статията?

Последвайте ни и следете за нови полезни публикации:

Съжаляваме, че не сте харесали статията ни.

Кажете ни как можем да я подобрим?