5
(2)

Автор: Димо Угляров

Договорът представлява форма на съглашение между две или повече физически и/или юридически лица, които чрез своите насрещни волеизявления се стремят към постигане на определен правен резултат. Договорът има за цел да създаде, уреди или унищожи една правна връзка между лицата, които го сключват. За целта страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на императивните норми на закона и на добрите нрави.

Сключването на договор между две или повече лица представлява постигнато съгласие между тях. Това означава, че волеизявленията им трябва да съвпадат. За сключилите го договорът има обвързващата сила на закон. Той предварително урежда отношенията между страните и ги задължава да се съобразяват с уговореното. По този начин договорът създава онази предвидимост в отношенията между страните, която е от особено значение както за гражданския оборот, така и за бизнеса. В този смисъл необходимо е договорът правилно и изчерпателно да отразява правната връзка между сключващите го, както и коректно да проектира правния резултат, целян от договарящите.

Съдържание на договора. Видове съдържание

Както казахме по-горе, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, който сключват помежду си, стига то да не противоречи на закона или на добрите нрави. Това основно правило за договорите касае правните норми, определящи поведение, от което страните нямат право да се отклоняват (императивни правни норми).

Когато уговорките на страните се отклоняват от предписанията на закона, договорът не е задължително да е нищожен, стига това отклонение да засяга такива правни норми, от които страните имат право да се отклоняват. Това означава, че страните имат известна свобода да договорят различно от записаното в закона (диспозитивни правни норми).

На тази база можем да различим:

  • Съществено съдържание на договора – уговорки, които са необходими за договора и са съществени. Това са тези уговорки в договора, които го определят като договор от определен вид. Законът посочва какво трябва да е уговорено от страните, за да е налице договор от съответния вид. Ако липсва някоя от необходимите уговорки за съответния вид договор, това означава, че или все още нямаме окончателно сключен договор, или че сключеният договор е от друг вид.

Пример: Необходими уговорки при договор за наем са уговорките за временно отстъпване на ползването на вещта и за заплащане на наемна цена. Ако липсва уговорка за наемна цена, договорът или е непълен, т.е. още не е окончателно сключен, или е налице договор за заем за послужване, защото съгласно закона, договорът за наем е винаги възмезден.

  • Допълнително съдържание на договора – уговорки, които са случайни за договора и са несъществени. Допълнителните уговорки конкретизират допълнително правата и задълженията на страните по договора. Те са индивидуални за всеки договор, в зависимост от желанията на страните по съответната сделка и не се съдържат в закона.
  • Естествено съдържание на договора – като „естествено“ съдържание се определят онези правила, които се „пренасят“ автоматично от закона, ако страните не са уговорили нещо различно в договора. Диспозитивните правни норми съдържат такива правила за поведение. Те се прилагат само ако страните не са постигнали по същия въпрос уговорка, която се различава от законовото положение. Това на практика означава, че когато страните са се съгласили по техния договор да се прилага законовото правило, предвидено в диспозитивна правна норма, то не е необходимо да „преписват“ тази правна норма в договора. Правилото на диспозитивната правна норма се счита за включено, макар и то да не е изрично инкорпорирано в текста на договора. Когато обаче страните желаят да изключат, изменят или допълнят правило за поведение, предвидено в закона (единствено диспозитивна правна норма), те трябва изрично да включат в договора уговорка в този смисъл, иначе за техния договор би се прилагало общото правило, предписано от закона.

Форма на договора. Значение на формата

Както посочихме по-горе, договорът представлява съглашение между две или повече страни, чиито волеизявления съвпадат напълно. Тези волеизявления трябва да се обективират в реалната действителност, те представляват фактическия състав на сделката. Писмената форма обективира онези уговорки между страните, за които законът не е намерил за необходимо да конкретизира и те имат свободата да го направят. Ако не го направят, то се прилагат общите предписания на закона, а не конкретните им уговорки. Това означава, че уговорките, които не са обективирани в писмена форма, остават не просто тайна за външния свят, но и не съществуват. Това може да стане писмено, писмено с нотариално заверени подписи, чрез нотариален акт, чрез конклудентни действия и устно.

Първите три вида попадат в категорията на така нар. „формални договори. За тях законът изисква спазването на определена форма, в зависимост от вида на сделката.

Например: договорите за прехвърляне на собственост на недвижими имоти, договорните ипотеки, договорите за учредяване на право на строеж (суперфиция) и др. се сключват чрез нотариален акт; търговски предприятия и регистрирани в България автомобили се прехвърлят чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите. Писмена форма се изисква при договорите за банков кредит, за лицензия, продажба с уговорка за изкупуване и др.

Неспазването на предписаната от закона форма прави договора нищожен, независимо от какъв вид е. В продължение на това, Търговският закон предвижда, че изявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка е нищожно, ако не е отправено в установената от закон или уговорена от страните форма.

Въпреки това чл. 293, ал. 3 от ТЗ въвежда отклонение от правилото за нищожност на сделките, които не са извършени в законоустановената форма, като предвижда, че „страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението ѝ може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.” Посочената разпоредба цели бързина на търговския оборот, както и олекотяване на търговските отношения. Отклонението е направено съвсем съзнателно, тъй като се приема, че търговците са професионалисти и могат да полагат една по-квалифицирана грижа за делата си от обикновените граждани. По тази причина при гражданскоправните сделки не е предвиден такъв толеранс. При тях неспазването на предвидената в закона форма води до нищожност на сделката.

Сред формите за действителност на договора може да открием и т. нар. „неформални договори“. При тях законът не изисква определена форма и договарящите страни могат свободно да определят в каква форма да сключат договора – може да е устно или с конклудентни действия.

Тук обаче трябва да се има предвид, че съществува и т. нар. форма за доказване. Какво представлява тя? В някои случаи е необходима писмена форма на договора, дори тя да не е задължителна. Това е така, поради нуждите на съдебното производство и необходимостта от доказване на твърдените факти и обстоятелства. При липса на писмен договор доказването в съда е почти невъзможно.

Защо е препоръчително договорите да са в писмена форма?

По принцип търговските сделки са неформални, освен в случаите, когато в закон е предвидена писмена или друга форма (банкови сделки, застрахователните договори ). Това е възможно, тъй като търговците извършват дейността си по занятие и се цели бързина на  търговския оборот.

Въпреки това, както споменахме по-горе, когато законът изисква писмена форма на договора, сключването му като неформална сделка би довело до неговата нищожност. В тези случаи спазването на буквата на закона е условие за действителност на сделката.

По отношение на условията по уговорената сделка между страните, наличието на обективен запис, какъвто е писменият договор, представлява носител на първоначалните им намерения към датата на подписването му. За сключилите го договорът е закон – носител на права и задължения и чрез него се разграничават условията по самия договор и желанията на страните.

Освен това писмената форма спомага за прецизност и яснота при оформяне на клаузите в договора, използва се като доказателствено средство при лошо изпълнение или неизпълнение в евентуално съдебно производство.

Писменият договор позволява да се отграничат договорените условия от преддоговорните отношения. Договорът служи за задоволяване на интереси и потребности на страните. Затова е препоръчително да се изготвя в писмена форма, дори когато законът не го изисква, тъй като при неясна или двусмислена уговорка се тълкува целта на самия договор, а това става най-лесно при наличие на писмен договор, от който стават ясни всички направени уговорки между страните.

Заключение

Добре изготвените договори са гаранция за сигурност на всяка от страните. В случай на неизпълнение или лошо изпълнение, те са предпоставка за реализирането на успешна съдебна защита. Те са визитката на бизнеса, който ги предоставя за подпис на контрагентите и/или клиентите си, но в същото време, съдържайки изчерпателно и добре балансирано резюме на уговорките между страните, те успяват да преодолеят несигурността и непредвидимостта в динамиката на съвместната търговска дейност.

Съветваме Ви при изготвянето на договори от какъвто и да е тип, съдържание и форма да се консултирате със специалист в тази област.

Полезна ли Ви беше статията?

Последвайте ни и следете за нови полезни публикации:

Съжаляваме, че не сте харесали статията ни.

Кажете ни как можем да я подобрим?