автор: Пламена Тодорова – адвокатски сътрудник
Заповедното производство е утвърден отдавна институт на българското гражданско процесуално право. Въведено у нас за пръв път със Закона за заповедното производство от 1897г., то е уредено като част от исковия процес. Днес заповедното производство е отделен процес, който има за цел да предложи опростена процедура пред съда, позволяваща на кредитора бързо и ефективно да събере своето вземане.
Предимства на заповедното производство
Бързината и улеснената процедура на заповедното производство го правят все по-предпочитано сред кредиторите в сравнение с по-дългия, по-скъп и по-тромав спорен исков процес. В основата на заповедното производство стои възможността да се съкрати пътя до принудителното изпълнение в случаите, в които длъжникът не оспорва вземането на кредитора спрямо него. В това производство правораздавателният орган извършва проверка единствено на спазването на формалните изисквания при инициирането на производството, без да разглежда спора по същество. В случай че кредиторът е спазил законоустановената процедура за започване на заповедното производство, съдът, в тридневен срок от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, издава заповед за изпълнение, респ. изпълнителен лист. При липса на писмено възражение от страна на длъжника, подадено в законоустановения срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не се извършва размяна на съдебни книжа между страните, не се назначават съдебни експертизи и не се изслушват свидетели. Освен това, не се провеждат съдебни заседания и не се събират доказателства, което стои в основата на фундаменталните различия между заповедното производство и спорния исков процес. Освен с ускорена процедура, заповедните дела се отличават и с по-малки съдебни разноски в сравнение с делата, образувани по исков ред. Кредиторът заплаща държавна такса, която възлиза на 2% от размера на претендираното задължение, което е наполовина по-малко от таксата, дължима при исковите производства. Предвид посочените предимства за никого не е изненада, че броят на заповедните производства не е просто голям, той е значителен. През 2023 г. заведените заповедни дела по чл.410 и чл.417 ГПК са общо 163 293, което се явява 42% от всички образувани граждански дела. В допълнение, анализът на разпределението на делата показва, че основната тежест при разглеждане на този вид дела е съсредоточена в по-големите районни съдилища. Този феномен оказва негативно влияние върху ефективността на правораздавателната дейност и води до удължаване на исковия процес и неглижиране на едно от основните положения в гражданското право – разглеждането и решаването на делата в разумен срок (чл.13 ГПК).
Електронизация на производствата по чл.410 и чл.417 ГПК
С цел да се предотврати дълготрайното разглеждане на съдебните спорове на гражданите и бизнеса в големите градове, където ангажираността на съдилищата е значително по-висока, приетите на 01 юли 2024г. законодателни промени в Гражданския процесуален кодекс предвиждат електронизация на заповедното производство, както и централизирано разпределение на делата между районните съдилища в цялата страна. С нововъведенията се цели оптимизиране на правната уредба чрез следните изменения:
I. В новата разпоредба на чл.409а), ал.1 ГПК се предвижда че „Всички процесуални действия в заповедното производство се извършват в електронна форма и всички актове на съда в производството, включително заповед за изпълнение и изпълнителен лист, се издават в електронна форма, освен когато тази глава изрично предвижда друго.“ Заявленията за издаване на заповед за изпълнение и приложенията към тях ще бъдат достъпни в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) с помощта на електронен формуляр. Важно е да се подчертае, че след подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение в електронен формат, всички последващи процесуални действия на заявителя следва да бъдат извършвани само по електронен път. В ЕПЕП ще бъдат издавани електронна заповед за изпълнение, както и електронен изпълнителен лист. По изключение, действията по обжалването на актовете по глава 37 ГПК (заповедно производство), както и производствата по чл.422-424 ГПК, могат да бъдат осъществени и писмено на хартиен носител.
Определена група субекти могат да подават заявления само по електронен път. Това включва лицата по чл. 50, ал. 5 и чл. 52, ал. 2 ГПК – „кредитните и финансовите институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители; застрахователните и презастрахователните дружества, търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги; нотариусите и частните съдебни изпълнители; държавните учреждения и общините.“ Всички останали участници в гражданския оборот, включително изрично изключените от обхвата на ограничението търговци и лица, представлявани от адвокат, разполагат с алтернативна възможност за избор между един от двата варианта за провеждане на производството – на хартиен или електронен носител. Възражението срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 414 ГПК може да бъде подадено както на хартиен носител, до всеки районен съд в страната, така и електронно чрез Единния портал за електронно правосъдие.
II. Фундаментална крачка напред, свързана с промените от 01.07.2024г. е и изменението на правилата досежно родовата подсъдност. С въвеждането на ал.6 на чл.410 се даде възможност на заявителите да подадат писмено заявление за издаване на заповед за изпълнение, в който и да е районен съд на територията на страната, с изключение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, ал.1, т. 3 и т. 6 ГПК, т.е. когато вземането се основава на „нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите, договори за залог, ипотечни актове, записи на заповед, менителници или приравнени на тях документи.“ В тези случаи, заявленията се подават в Районен съд по настоящ адрес или седалище на заявителя, а ако такъв липсва – по постоянен адрес. Това изменение в познатите ни правила за родова подсъдност цели централизирано разпределение на делата от този вид на случаен принцип, между всички Районни съдии в страната. Актуализацията ще облекчи работата на по-натоварените съдилища и ще постигне равномерно разпределение на делата от този вид, в съответствие със заетостта на съответния съд. Подсъдността на образуваните по чл.422 ГПК искови производства, във връзка със заповедните дела, остава непроменена, а именно – Районен съд по постоянен адрес на ответника, респ. седалище.
III. При подадено в срок възражение от длъжника срещу издадената срещу него заповед за изпълнение, съдът дава указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. В предходната редакция на чл.415 ал.5 ГПК, съдът изискваше от заявителя да представи доказателство за предявения срещу длъжника установителен иск пред заповедния съд, с цел предотвратяване обезсилването на заповедта за изпълнение, респ. изпълнителния лист. Изменената норма на чл.415 ал.5 ГПК вече не задължава заявителя да представи доказателства пред заповедния съд за предявен в едномесечен срок установителен иск, а вместо това – заповедният съд следва да следи за съответния юридически факт служебно. Още повече, при подадено в срок възражение и предявен иск по чл.422 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, а исковият съд вече е натоварен със задължението да издаде изпълнителния лист, за разлика от нормата по предходната уредба, която указваше на заповедният съд да издаде изпълнителния титул.
Промяна има и при правилата, касаещи изпълнителния лист. Възприето е новото правило за издаване на електронен изпълнителен лист, което обхваща не само влезли в сила заповеди за изпълнение, но и всички изпълнителни основания по чл. 404 ГПК. Разпоредбата на чл.408, ал.1 ГПК гласи, че „изпълнителният лист се издава в електронна форма и се подписва от съдия от съответния съд. Когато издаването на изпълнителен лист в електронна форма не е възможно, се издава изпълнителен лист в един екземпляр на хартиен носител.“ Изпълнителният лист ще се подписва електронно и ще се регистрира в специализирана електронна система на съответния съд, където ще получава уникален идентификатор и дата. Именно този уникален регистров номер ще се съдържа по-късно в молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело до съдебния изпълнител.
В обобщение
Можем да заключим, че новите законодателни промени, влезли в сила от 01 юли 2024г., представляват една значителна стъпка напред в оптимизацията на заповедното производство в България. С автоматизацията на процесуалните действия и документи, и внедряването на централизирано разпределение на делата се цели значително ускоряване и улесняване на процедурите, което ще подобри ефективността и качеството на правосъдието. Промените са следва да намалят натоварването на по-големите съдилища и да улеснят достъпа на гражданите и бизнеса до правосъдие, и едновременно с това да гарантират по-висока степен на прозрачност и справедливост.
