Злоупотреба с процесуални права. Противодействие.

/, Събиране на вземания/Злоупотреба с процесуални права. Противодействие.

Злоупотреба с процесуални права. Противодействие.

Автор: адв. Христо Милчев Георгиев

В случай от практиката наш клиент е обявен за купувач на атрактивен имот в голям областен град по провела се от съдебен изпълнител публична продан. Взискател е българска банка, а длъжник – местен бизнесмен. Макар вече да е внесъл цялата сума, представляваща най-високата предложена цена в рамките на търга, купувачът почти две години не може да се доближи до своя имот в резултат на недобросъвестното процесуално поведение на длъжника. Последният, чрез серия от бланкетни жалби и други изрично незабранени, но лишени от основание прийоми, възпрепятства формалното приключване на процедурата, с което цели да удължи фактическата си власт върху имота, а с това да продължи да събира нерегламентирани приходи от него. Рядко срещана, но не и безпрецедентна злоупотреба с процесуални права. След като бяхме потърсени от купувача за справяне с проблема, в проучването си се натъкнахме и на други случаи от практиката, в които участници в съдебни дела, като упражняват своите процесуални права в противоречие със социалното им предназначение и правните принципи, шиканират процеса с цел да извлекат някаква неоправдана полза за себе си или да навредят другиму. Така например злоупотреба с право има, когато сигнал за правонарушение е подаден не с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния орган, а когато подаващият сигнала знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си, за да навреди другиму. Друг пример е този, в който страна по делото системно прави искания за отвод на съдиите от съдилищата, в които е постъпило или е по-късно изпратено за разглеждане негово дело; използва изрази, изразяващи неуважение към съда като институция и към конкретни съдии в частност, както и твърдения за зависимост или друг вид заинтересованост на съда, в резултат на което всички съдии от районните съдилища, попадащи в съдебните райони на окръжните съдилища, попадащи в съдебния район на конкретен Апелативен съд, са се отвели от разглеждането на делото *

Приложимо право в случаите на злоупотреба с права

Действително законите не могат да урегулират точно всички възможни вариации на човешкото поведение. При установена липса на изрично правило за поведение, съдът следва да приложи общия разум на закона. Когато закон изобщо липсва, прилагат се основните начала на правото, обичая и морала – /чл. 5 ГПК/. Това, че законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да се подават срещу акт на съда за връщане на подадена жалба след неизпълнение на дадени на страната указания, не означава, че това може да се прави до безкрай. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни частни жалби, а целта му е споровете да намират своето решение. В допълнение към последното идва правният принцип, възприет в българското законодателство от Европейската конвенция за правата на човека **, според който всеки човек има право делото му да бъде разгледано в разумен срок. Компетентните органи са задължени да организират производството така, че то да отговаря на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, включително когато страна не проявява необходимата процесуална дисциплина или дори шикани и се опитва да попречи на развитието на производството ***. В противен случай държавата отговаря за вреди пред увредения.****

Забрана за злоупотреба с процесуални права

Като нормативен щит срещу превратното упражняване на процесуални права се явява гаранцията за спазване на принципа на законност в процеса, прогласена в чл. 3 ГПК “Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.” Според правната доктрина, практиката на Върховния касационен съд и на Европейския съд за правата на човека, съдът, пред който се разглежда делото, във всички случаи е длъжен да преценява дали процесуалните действия на страните са съобразени с чл. 3 от ГПК – упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави, а в случай че това не е така, е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото. При превратно упражняване на права увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба, както и да получи обезщетение.

Противодействието

Както вече стана ясно съдът е длъжен служебно да следи дали извършваните пред него процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност, която страните си дължат по силата на чл. 3 от ГПК, като при установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. ****** Обратното би означавало съдът да бъде безучастен свидетел на разигравано пред него грубо погазване на основни устои на правото. Поради неравномерната натовареност на съдилищата и прекомерната натовареност на съдиите, обаче, често може да мине доста време преди съдът да обърне внимание на недобросъвестното поведение. Ето защо, добре е вниманието му да бъде привлечено от увредения чрез молби – възражения в рамките на същото производство, дори последният да не е страна по него /какъвто е случаят с купувач на имот от публична продан по изпълнително дело/. Друг способ за защита, когато съдът не оказва необходимото съдействие на увредения в рамките на същото производство, е последният да подаде самостоятелна жалба срещу последно постановения и подлежащ на последващо обжалване съдебен акт, с която жалба да се поиска преустановяване на увреждащата го злоупотреба с постановяване на окончателен правораздавателен съдебен акт. В два от два подобни случаи от изследваната съдебна практика, съдилищата отсъждат в полза на увредените, като им присъждат и разноски *******

* Определение №52/24.01.2017 по дело №222/2017 на ВКС, ГК, IV г.о.

**чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ

*** К. с/у Италия, № 9381/81, 25 юни 1987 г., Серия A № 119; Шюрмели с/у Германия, № 75529/01, 8 юни 2006 г. ; М. с/у България, № 21558/03, 2 септември 2010 г., Б. с/у Л., № 44978/98, 15 юли 2003 г., Кюркчян с/у България, № 44626/98, 24 март 2005 г.

**** чл. 2б ЗОДОВ; чл. 60а ЗСВ

***** /Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК, Чирикоста и В. с/у Италия, № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия A № 337-A/.

****** срв. Чирикоста и В. с/у Италия, № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия A № 337-A; Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК).

******* Определение № 636 на Пловдивския апелетивен съд от 25.11.2015 г. по гр. дело № 596/2015 г.; Определение №222/21.03.2014 по дело №1076/2014 на ВКС, ГК, III г.о.

юли 26th, 2018|
ОБАДИ СЕ СЕГА
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас 'бисквитки'. Настройки Разбрах

Бисквитки за проследяване

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга.

Други бисквитки

Бисквитки от трети страни