5
(5)

Автор: Eвгени Йорданов – адвокатски сътрудник.

Заповедното производство, уредено в чл. 410 – 425 от ГПК, е може би най-лесният и удобен начин за кредитор да получи съдебна защита на своето вземане. Ниският размер на държавна такса /половината от таксата, която би била дължима при завеждане на искова молба/, облекчените изисквания за подготовка на документация /попълва се заявление по утвърден образец/ и бързината на протичане на производството в сравнение с исковия процес обуславят огромното му приложение във всички съдилища в страната. В този смисъл еднаквото тълкуване и прилагане на нормите, уреждащи заповедното производство, е ключово за правилното му развитие. Към настоящия момент съществуват множество различни мнения как трябва да се тълкуват тези норми, което ясно пролича при последните мащабни изменения на ГПК от 2017 и 2019 г. Един от въпросите, на който съдилищата не са дали еднозначен отговор, е този за влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и последиците от това, като например формира ли сила на пресъдено нещо влизането в сила на заповедта и съответно прекъсва ли течащите давностни срокове. Отговорите на тези въпроси зависят от самото разбиране за характера на влязлата в сила заповед за изпълнение и съответно сходствата и различията с влязло в сила съдебно решение.

Протеворечивата съдебна практика

От една страна, широко е разпространено разбирането, че инициирането на заповедно производство и влизането в сила на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, само по себе си не представлява разрешаване на спор със сила на пресъдено нещо и съответно не прекъсва погасителната давност. Основните аргументи, с които се поддържа тази теза, са следните:
На първо място, заповедното производство е едностранно и в този смисъл заповедта за изпълнение не е акт на съда, който се издава след протичането на спорно и състезателно производство, каквото се провежда преди постановяване на съдебно решение 1. Друг важен аргумент в тази насока е, че никъде в чл. 116 от ЗЗД не се споменава иницииране на заповедно производство или влизане в сила на заповед за изпълнение като основание за прекъсване на давността 2. Важно е да се отбележи, че поддържащите тази теза се опират на разясненията, дадени в т. № 14 на ТР № 2 по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В цитираното решение се приема, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие на принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“, а мотивите към решението отчасти са приложими към заповедното производство и неговите особености 1, 2 .

Другата теза, която застъпват някои от съдилищата, е напълно противоположна, а именно, че влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК формира сила на пресъдено 3 нещо и съответно прекъсва погасителната давност относно вземането, предмет на заповедта, поради следните причини:
Макар и едностранно, заповедното производство по чл. 410 ГПК съдържа механизъм, чрез който длъжникът да се защити, а именно – възражението по чл. 414 ГПК. В този смисъл, някои от съдилищата считат, че неподаването на възражение в срок представлява, макар и конклудентно, признаване на вземането, което, съгласно чл. 116, б. „а“, прекъсва давността 4. Възражението по чл. 414 ГПК може да се основава само на факти или обстоятелства, които са станали известни на длъжника или са могли да му станат известни до изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК, което води до извода, че влизането в сила на заповедта има установително и преклудиращо действие. С влизането й в сила се издава и изпълнителен лист, което е сходство и с осъдителните решения. Важен аргумент в полза на тази теза е и ограниченият ред за преразглеждане на спора след влизане в сила на заповедта за изпълнение, какъвто съществува и при влезлите в сила решения, като сходствата между уредбата по чл. 303 ГПК за отмяна на влезли в сила решения и чл. 423-424 ГПК, свързани със заповедното производство, са очевидни 5.

Поради широкото приложение на заповедното производство са налице множество съдебни решения, подкрепящи и двете тези. Към момента сякаш започва да се налага втората теза, но все още недостатъчно еднозначно, за да бъде осигурена достатъчна предвидимост при решаването спорове, свързани с описаните въпроси. Тезата, че влизането в сила на заповедта за изпълнение има достатъчно сходства с влизането в сила на съдебно решение и съответно прекъсва течащите давностни срокове, е определено по-добре аргументирана. Противоположната теза прекалено често се опира на мотивите в т. № 14 на ТР № 2 по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което е напълно нормално с оглед на важността на решението. Въпреки значимостта му обаче трябва да се вземе предвид, че заповедното производство не е обектът на изследване на съдиите от Гражданската и Търговската колегии на ВКС в цитираното решение. Диспозитивът на решението, който формира задължителната съдебна практика, не съдържа никакви правила за тълкуване на нормите, уреждащи заповедното производство, нито за влизането в сила на заповедта за изпълнение и последиците от това. В мотивите към Определение № 214/15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., ГК, IV г. о., ВКС също е подкрепил втората теза, което обаче не пречи все още в множество съдебни решения да се застъпва обратното становище.

В заключение

На поставения въпрос, както и на множество други въпроси свързани със заповедното производство, следва да се даде еднозначен отговор, който да бъде съобразен с практическите проблеми, които се срещат прекалено често. Важно е да се отбележи, че най-натоварените съдилища в страната не успяват да се справят с обработването на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в разумен срок, като на места отнема около година за издаване и връчване на заповед за изпълнение, което от своя страна лишава заповедното производство от една от основните му характеристики – бързината му. От друга страна, промените на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 47, ал. 5 от ГПК на практика гарантираха на длъжниците, че ще имат възможност лично да се запознаят с издадената срещу тях заповед за изпълнение и да участват в процеса, било то чрез подаване или не на възражение, а ако не могат да бъдат открити – че ще се води исков процес с участието на особен представител, преди да може кредиторът да се сдобие с изпълнителен лист и да започне принудително изпълнение. И докато въпросът за бързината на производството е по-скоро технически и е свързан най-вече с администрацията в съдилищата, то въпросът за характера на влязлата в сила заповед за изпълнение и най-вече дали прекъсва течащите давностни срокове е чисто юридически и трябва да бъде разрешен с оглед интересите на двете страни и равенството им в процеса, при съблюдаване на един от основните принципи на правото – този на справедливостта.

Източници:

1. РЕШЕНИЕ № 4325 ОТ 29.06.2018 Г. ПО В. ГР. Д. № 1271/2018 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

2. РЕШЕНИЕ № 2378 ОТ 17.04.2018 Г. ПО В. ГР. Д. № 12828/2017 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

3. Определение № 214/15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., ГК, IV г. о.

4. РЕШЕНИЕ № 5674 ОТ 27.08.2018 Г. ПО В. ГР. Д. № 479/2018 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

5. РЕШЕНИЕ № 30 ОТ 09.07.2018 Г. ПО Т. Д. № 90/2017 Г. НА ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК

Други публикации по темата: Задължения към Топлофикация – полезни съвети.

Полезна ли Ви беше статията?

Последвайте ни и следете за нови полезни публикации:

Съжаляваме, че не сте харесали статията ни.

Кажете ни как можем да я подобрим?